Comments by "Biljana Papazov Ammann" (@biljanapapazovammann2972) on "Поглед Инфо"
channel.
-
32
-
25
-
25
-
18
-
16
-
14
-
14
-
13
-
13
-
10
-
Към финала за отношенията ни с Русия и безвъзвратно загубеното приятелство с този велик народ се сетих за мое малко есе с размишления за прошката:
„Прошката не променя миналото.
Тя разширява кръгозора на бъдещето. "
Много съм мислила за прошката!
Исках някъде да намеря повод за диалог, за да включа тази "поговорка" в живота ...
Като морален философ откривам, че „свободната воля“ е най-важното качество, което може да определи човешкото същество.
Но как може да се съчетае свободната воля с жеста на прошка?
Има два морални закона, които работят заедно, когато мислим за прошката: законът на съдбата (т.е. законът за причината и следствието и законът за благодатта и прошката). И двете са дълбоко в нас и тяхната връзка е трудна за разбиране.
Виждаме първия закон в живота около нас в лозунга: „Каквото садите, това ще пожънете“ ... или „Всичко, което правите, ще се случи и на вас“ - това индусите наричат „карма“.
Виждаме и втория закон в ежедневието: хората изпитват съпричастност и прощават ...
... но трудният въпрос остава отворен и е: "Ако съм простила на някого, той ще прости ли и на мен ... ???"
На този въпрос не е отговорено ... нито от философията, нито от политиката, нито дори ясно от традицията.
Очевидно е: ако сме оставени на земята, трябва да се поучим от нашия опит и да използваме това, което сме разбрали в живота!
10
-
10
-
10
-
9
-
Благодарение на Издателството Изток Запад аз се позаинтересувах и чух на немски чудесни интервюта с младия историк Давид Енгелс. Той е много ведър, оптимистичен, добронамерен....аз не чух засега нищо от мрачната естетика която тук се спомена по едно време. Той не предлага черно бял подход чрез отричане на постигнатото, но изтъква че един слой в традиционното европейско поведение е изтънял , а именно съпричастието към културното наследство на Европа, което донякъде се проявява в поведението на европейците, но не се осъзнава защото е изместено от бюрократична, метрична, а не естествена солидарност с представителите на другите култури. Младият белгийско- германски историк предлага възвръщане на културната европейска идентичност като предпоставка за универсална солидарност. Без смислена идентичност не можеш да се солидаризираш по естествен начин.
Той дава за пример африканци, индийци, китайци които въпреки технологичния прогрес( и консуматизма за жалост) не са се отказали от своята културна идентичност. Освен това неговите понятия са малко по различни от тези, които чувам в това интервю....според него разликата не е между леви, десни консерватори, центристи а между nowheres и somewheres, между традиционалисти и универсалисти. Не чух да споменава модернизма и пост модернизма като основни врагове на консуматизма, а по- скоро грешната обюроктарена, политическа платформа на ЕС.
С други думи трябва да наваксаме изгубеното, пропиляното като възстановим и осъвременим изчезващия културен слой между хора и политика и то чрез поредица от задачи и поредица от Хоризонти към които се стремим като мислещи и чувстващи европейци за да заменим бюрократичния европейски съюз с нов, който именно да отговаря на съпричастност към незаменимата европейска култура.
Благодаря на Издателство Изток Запад за усилията си да представя интересни и необходими за нашето време четива. Благодаря и на Поглед за популяризирането им!
9
-
9
-
Ето и едно компетентно мнение, взето от стената на самия професор ИХ, където Димитър Гетов не се стеснява да го обрисува:
"ИХ се обърка, но сигурно знае разликата между глаголите „да ковеш” и „да подковаваш”.
Натруфената и нагла надменност на този човек, отвратителното му презрително снизхождение, с което говори за хората, наричайки ги "средното съществувание" е явно чиста проба, излизаща от контрол, защитна реакция спрямо забележките на мислещите българи относно идейната и фактическа импотентност на този крачещ моноспектакъл - ИХ.
Нарече за пореден път „малоумни” тези, които реално са му задавали въпрос „какво правиш там, все още?” и които всъщност му плащат депутатските привилегии.
Относно изказването му колко сложен е интелектуалният труд да се създават закони, си спомням академичния ми съветник в университета ми в САЩ (проф. Кори Ази беше експерт по икономика на труда с дисертация от Харвард).
Та американският ми професор ми бе писал на едно контролно, за което по един от въпросите отговорът ми беше в един абзац и ми бе дал пълен бал точки, а за другия, по който бях изписал три страници бях получил нищожен бал. Когато го попитах защо ми е дал пълни точки за краткия отговор и почти никакви за пълния ми отговори: „We are not Marxists here. We do not believe in the labor theory of value.” И бе напълно прав.
Двигателите също се сравняват по КПД, а не по брой въртения на коляновия вал, или по потребление на гориво.
За снизходителния коментар на ИХ относно „селските читалища” ще пропусна даже коментар. Дано при следващата Му визита там не Му го напомнят.
ПП: А що се касае за законодателната инициатива на този депутат, смятам че е редно да не заблуждава избирателите си с ЛИЧНА инициатива. Просто подписът му стои в инициативи на групата на БСП, а той съвсем конкретно и тенденциозно ги представя вербално като свои инициативи. А го прави, защото наистина смята електората за глупаци, на които ако им заговори от екрана в стил ядосан, апломбиран монолог, без право на отговор, ще респектира част от тях. Иво Христов е отдавна един моноспектакъл, ефектът от чиято парламентарна работа е нула."
8
-
8
-
8
-
8
-
8
-
8
-
7
-
6
-
6
-
6
-
6
-
6
-
6
-
6
-
6
-
6
-
6
-
6
-
6
-
6
-
Ако има нещо, което ме възмущава по отношение маниера на ИХ то е, че той експлоатира натрупаното напрежение в българската душа и я води към обърната агресия....чрез само-омраза.
Той претендира, че се държи неутрално, рационално,научно, каквото е и марксисткото учение на преден план, но в рационалните си информации "имплантира" един нагон на гняв, на омраза за който инстинкт няма дори посочен мит на освобождение, както е при Маркс.
Идеята на ИХ е че пътят към истината е препречен от .."завалията", голямата истина е достъпна не на "един избран народ" или "избрана класа", както е при Маркс, а само на.....образования, смел критик ИХ.
И за да се сложи край на напрежението, най-добре е "завалията" да се самоунищожи....да докара апокалипсиса, да се реализира в катастрофата на света ... на българския свят.
Не мога да се присъединя към тази злокобна и задушаваща всяка воля за действие манипулация!
5
-
5
-
5
-
5
-
5
-
5
-
5
-
5
-
5
-
4
-
4
-
4
-
4
-
4
-
4
-
4
-
4
-
4
-
4
-
4
-
4
-
4
-
Трудно се слуша новият "Карл Маркс" тоест проф. И.Христов с неговото презрително отношение към българите изобщо, наречени "завалиите", "интелектуални еднодневки" или още по-шокиращо...."средното съществуване". Никой, а и най-вече опониращите в парламента "не бивало да се произнасят за социални проблеми"!
Явно е, че гнева на ИХ към мислещия и чувстващия българин в социалното пространство ескалира и на него му се налага да се скрие зад негативното мнение на Макс Вебер за Маркс, което по този начин подчертавало титаничната му роля.Така и ИХ може даже да се изживее като ново въплъщение на Маркс, за което дори и критиките работят конструктивно😅.
Щом това го ласкае и му е необходимо, нека го прави, но за да го прави достоверно на мене ми се иска да му напомня един от най-важните принципи в марксисткото учение.
Теорията на икономическия материализъм сама за себе си не може да предизвика възхита, защото е нищо повече от една рационална научна хипотеза.
Това което събужда възторг е месианската вяра на Маркс в ..."призванието на пролетариата". Гневната страст на марксизма се концентрира в класовата борба между "пролетариата" и "буржоазията", между "доброто" и "злото".
Макар този морализъм да е с негативен характер защото доброто и справедливостта отсъстват при него, Маркс не си е позволявал презрение към работещите и мислещите. Иначе нямаше как да си представи онзи мечтан, ирационален скок от "царството на необходимостта" към "царството на свободата".
Ако Маркс прехвърляше месианството върху една класа, ИХ го запазва само за себе си😉😅😂
Как да не му се възхитиш на смелостта и куража да демонстрира досадния си патологичен моноспектакъл!??
4
-
4
-
4
-
4
-
3
-
3
-
3
-
3
-
3
-
3
-
3
-
3
-
3
-
3
-
3
-
3
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
Eugenia Simova
Благодаря за оценката!
Сложно е да се обясни от къде идват различията в това студио без да обидим някого. Аз вече не се наемам, защото ще ме сложат във филтъра за спиране на достъп до информацията, а тя е интересна.
Според мене Вацев е чел рецензия във Фигаро и от там заема понятието ..."практически наръчник за поведение". Иначе Вацев се опитваше бащински да пренасочва по-младия си колега Иво Христов , но за своя сметка. Материалистичният спекулативен светоглед на И.Христов надви в крайна сметка интересния философски анализ на Вацев. Подмятанията на Иво Христов и некоректното представяне на Давид Енгелс свършиха своята работа.
Според коментарите в тюба резултатът за сега е ...."така ѝ се пада на Европа, нека умира." Жалко за усилието на издателите тогава!
Мислих си обаче, че Поглед може да поправи грешката в представянето на Издателство Изток Запад като направи свое интервю с Достена Ангелова по този повод. Тя живее и работи в Страсбург, слушала съм я в Поглед и мога да си представя че ще даде чудесно конструктивно интервю. Аз лично снощи до късно слушах "видеота" от немския канал на младия професор Давид Енгелс и съм впечатлена от непринудения му и ангажиран стил да търси пътища за промяна, за ново устройство на Европа, заедно с млади интелектуалци от цяла Европа. Те предлагат спектър от индивидуални идеи до колективни инициативи. В тях ми е надеждата, честно казано и смятам че една такава позиция за "културен консерватизъм" ( не политически десен консерватизъм) може да заздрави политиката на БСП и връзките ѝ с другите Партии, което е императива на сегашната политическа ситуация в България при съставяне на Правителство.
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
2
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
Добре е когато млади хора се включат в обсъждането на Бъдещето и то през медиите!
То е тяхното Бъдеще и затова трябва да е освободено от нихилизъм. Това ободрява и нас- родителите. Поздравления за тях!🌺🌹🌻
Доколкото успях да се ориентирам идеята на платформата е да се доверим на Китай и новообразуващите се евроазийски структури. Според моето скромно мнение има опасност обаче да им се предоверим, защото Китай няма да свърши нашата работа по интерпретацията на световните исторически и настоящи събития в Европа. Имам пред вид онези събития, разкриващи взаимовръзките между техническия прогрес, естествената наука, геополитиката и политиката, но в областта на …Културата.
Освен геополитическа конкуренция в момента се води и борба за бъдещата насоченост на европейската Култура. Не бива точно сега да си спестяваме усилието в отсяване на нужното от излишното в нея! Иначе няма да можем чрез “доброто старо” да съградим “доброто ново” за 21- и век. Наистина не бива да подценяваме необходимостта на всички ни от човешки идеали!!!
Ако не го направим без отлагане Европа няма да успее да намери едно достойно място в един много-полюсен свят и ще увехне в един наложен от дигитално- финансовия комплекс трансхуманизъм или пък ще стане жертва в новопоявил се реваншизъм в бившите европейски колонии. Или и двете заедно.😞
На Европа се пада задачата да енергетизира и обясни християнските ценности така че да надвие анонимния свят на цифрите. Друг не може да го направи! Все пак за развитието на морални представи в устройството на държавите са били необходими поне 500- т години, ако започнем от Новото време.
За историците, философите, литератите, културолозите и други интелектуалци това ще е интересна задача.
Интерпретирането същността на Човека само чрез научната парадигма на формалните науки и икономиката нанесе достатъчно много пакости в социалната организация на обществата от индустриалната революция насам. А днес за жалост човешките нужди се диктуват от някакъв анонимен алгоритъм, който даже носи засекретена информация и често е необратим….такъв е опита ми със здравната ми каса например. Алгоритъмът не ще да ми обади защо иска от мене 10 пъти повече
за същата услуга отпреди година.🤓
Подобни и още по тежки издевателства на “алгоритъма” трябва да се овладеят чрез подходящо за времето интерпретиране на Културата на Европа.☺️
P.S. И една малка препоръка към лекторите: за нас слушателите е по-приятно да ги слушаме когато говорят на нас вместо бързо и компетентно да четат от екран.
Всеизвестно е че човек има два източника на възприятие , които са с различна логика при поднасянето на материала….на слушане и на виждане. Със слайтове може да се предложат и комбинации 😉.
Очаквам с нетърпение следващото предаване от тази серия!
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
С голям интерес изслушах интервюто с д-р на политическите науки Мария Пиргова. За мене като човек, който не е живял в България от 1987 година беше шок, че социално мислещите интелектуалци нямат трибуна в България и даже са преследвани за това, въпреки предпазливите им формулировки за несправедливост.
Затрогнах се от това че Мария Пиргова не губи надежда за съдбата на младите хора в България, които ще търсят справедливостта по-енергично защото ще са разбрали нуждата от хуманни идеали.
Как обаче ще стане това без стимулиране на онова съвременно хуманно знание което предпоставя Човека като смисъл в Живота?
Ако търсим само връзката между Бизнеса и Обществото, то влизаме в един езиков капан на “продуктивния” бизнес, който изземва езика на биолози, медици, историци, философи, артисти….и го замества с анонимни цифри и статистики. Поведението на политиците ще бъде овладяно от неутрални статистики, както това се случва през последните две години. Дори здравословната система не функционира ако медицинската наука се подчинява на ценностите на Бизнеса.
Бъдещето има нужда от “Култура на въображението”, а тя пък от език, описващ Визии за света.
Бедата според мене е в това, че се вторачваме в цифрите за ….”търсенето и предлагането” на всички нива и пренебрегваме същността на Човека.
Скъпа Мария Пиргова, така ми се иска само едно нещо…нека нашите деца, където и да се борят за живота си да имат достъп до Моралното Въображение и най-важното да виждат Смисъл в Споделянето му….в социалното му Споделяне!
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1
-
1